Мухите биват синантропни – тези, при които е налице връзка с човека. Те обитават предимно населени места и синбовилни – тези, при които връзката с човека е косвена, предимно чрез домашните животни. Биват още екзофилни – тези, които са основно в природата и ендофилни – тези, които във възрастно състояние почти целия си живот прекарват в жилището на човека.
муха
Размерите им са от 1-2 мм до 12 мм в различните стадии на развитие. Храносмилането им е смесено – външно и вътрешно. Хранителните вещества попадат в гушата, предстомаха, средното черво, задно черво. При постъпване на нови порции храна към предстомаха, част от течната храна се изтласква напред, през хранопровода чак до хоботчето. На върха на хоботчето се появява капка т.е. мухата „повръща”. Тази особеност има голямо епидемиологично значение при разпространението на инфекциите.
Мухите много често се хранят и често дефекират – до 50 петна на ден. Женската снася около 100 яйца на един ден.
Унищожаване на мухи
Мухите имат епидемиологично значение, като неспецифични преносители на възбудителите на чревни инфекции и инвазионни заболявания. Те замърсяват храната, водата, слизестите обвивки, рани, тялото на хората, съдове и други предмети. Възбудители са на бактериални и вирусни болести (дезинтерия, коремен тиф, холера, салмонелози и др.).
Борба с мухите – санитарно-хигиенни мероприятия срещу развитието на ларвите са да се обезвреждат торища, екскременти, сметища, неканализирани тоалетни. Унищожаване на мухи и изтребителни мероприятия – физични, биологични, химични – ларвициди, репеленти и др.